Стара ограда, сива и мрачна.
Отдавна никого вече не пази.
И на нея два некролога.
Времето сякаш живота мрази.
Порутена къща. Празна градина.
Само котка се препича на слънце.
И дворът безплоден пустее.
Но животът посял е своето зрънце.
Тук, в този пуст и забравен Балкан,
в това село без улици и имена,
сред тишината на зимната сутрин,
събрала от целия свят самота...
Напук на всичко зрънцето посято
точно тук взело пък и оцеляло.
И доказало, че често великите неща
имат малко и скромно начало.
Няма коментари:
Публикуване на коментар