Двама

Понякога градът тъй шумен
оставя ме без сили и без глас.
И така се губя в него цяла,
че съвсем забравям коя съм аз.

Тогава  искам да те хвана за ръка
и без паспорт и без багаж
да отлетим с балон далеч,
ей така от осмия етаж.

Да полетим натам където хоризонта
начертан почти като с молив,
ще скрие всяка изнемога,
ще остави зад гърба града ни сив.

Където никой няма да ни знае -
ако поискаш можеш да си Том.
Да си купиш огромен телескоп
и да бъдеш вече астроном.

Или да отвориш бръснарница малка,
да оформяш дълги бради.
Или пък да си метач на някоя улица
и да имаш 13 метли.

А аз ще съм Джени или Лиса.
Ще имам малко сладко кафене.
Ще правя чай и торта с малини
безплатно за всяко дете.

Или ще съм прочута актриса
в някой театър с големи врати.
Ще репетирам докато ти метеш,
бръснеш или броиш звезди.

И когато и там се уморим
да бъдем вече Том и Лиса,
да правим торти, да следим планети,
да сме бръснар, метач или актриса...

Ще се върнем тук, пак без багаж.
И ще сме пак каквито и преди.
Но ще сме винаги с теб двама -
това никога няма да се промени.