П.

Ужасно много ми струваш.
Ужасно много ме болиш.
Ужасно много плащам за теб.
Ужасно много ми тежиш.  Но аз ще те нося упорито и смело,
макар да не разбираш и не чуваш.
Знам, че всичко хубаво е скъпо,
но ти всяка мъка си струваш.

Товар

Ех, да можех времето да върна,
за да те обичам още по-силно,
а вече нищо не мога да сторя,
всичко ми е вече непосилно.  Прости на стареца, глупав и нелеп,
че твърде рано оставих те сама.
Аз бих останал още ако можех,
но не мога да се боря със смъртта.  Прости ми, че ме няма вече.
Прости на мъжа си слаб и стар.
Аз трябваше да съм твой помощник,
а бях само твой товар. на И.Л., 18/10/2018

Помощ

Паднах от коня си огромен
и нямаше кой да ме вдигне.
И с глупава надежда чаках
помощ от някъде да пристигне.  И много хора минаха.
Всеки помощ предложи -
един вода, втори храна,
а трети одеяло под главата сложи.  Но никой не успя да утеши.
И накрая тръгнаха си всички.
Остана един - селянин груб, с галоши и под тях терлички.  Невзрачен, омърлушен, мрачен.
Сякаш живота лично бе го предал.
И за сто години нямаше да успее
от ръцете да измие черната кал.  Но точно тези мръсни ръце
ме вдигнаха, изтупаха праха,
и с надежда някак замениха
в болното сърце страха.  Само той разпозна тъй умело
в смеха сподавения стон.
Само той успя да помогне,
защото и той беше падал от кон.

El-Roi

„Хората не ходят с ведра за вода на сух кладенец. Никой не би се обръщал към небето, ако то не отговаряше.” Вече четири века живея така. В тази суха и гола пустиня. И гледаща само към небето, на колене прося милостиня.

А небето сякаш забравило, за пустинята, милостинята и мен, дъжда си пази все едно за такава грешница прекалено е свещен.

Но аз продължавам да гледам нагоре, макар пясъкът нозете да зазижда. Знам, че някой ще отговори, защото някой ме вижда.

Потоп

Лее се над мен порой,
безпощаден, неспиращ, студен.
А аз без чадър не мога да избягам
от този мрачен и дъждовен плен.

Но, макар и мокра до кости,
му прощавам. Нека се лее!
Светът не свърши със потоп.
Значи и в дъжд се живее.

Огледало

Аз не съм огледало.
В мен никога не търси
отражение на самия себе си,
какъв си и кой си ти. При мен реципрочност няма.
Не получаваш каквото си дал.
Не съм с теб какъвто си с мен.
Мразена, омраза няма да дам. Защото ако бях огледало,
и вярвах в “око за око”,
да показвам огледално само,
на добрия - добро, а на злия - зло, щях да съм толкова непостоянна.
И въобще - коя щях да бъда?
И как на онзи, който жестоко ме съди,
да издам същата присъда? Не съм била и никога няма да съм
огледало за чуждите сърца.
Независимо кой какъв със мен е,
аз искам... ЩЕ бъда добра. Ще обичам напук на омразата.
Ако има в мен нещо добро,
нещо красиво, смислено, топло,
от мен самата да извира то. Така че когато дойдеш при мен,
ако искаш ме удряй, хули.
Аз няма да покажа същото,
но това ще покаже какъв си ти.

Душа

"Тя бе душа, едва покрита с тяло."

Не гледай косата и очите. Не съм уши, ръце, корем, крака. Не си ме виждал никога такава. Не ще ме видиш никога така. Щом искаш до мен да се докоснеш, три стиха в плик ще ти изпратя. Сега вече цялата ме виждаш. Приятно ми е, душа на име Катя.

Простичка любов

Любовта е топла супа
във студен и труден ден.
Тя е сладолед и одеяло
когато си отчаян и уморен.

Любовта е  малък подарък -
пуловер, динозавър, лимон.
Хваща те за кутрето и те води
на петъчна разходка със кон.

Тя често е тиха и кротка
Влиза безмълвно, на пръсти.
Не проси, не иска, не мами,
за себе си нищо не търси.

Тя обича да дава когато
дори не знае какво да даде.
И дори и нищо да няма
пак ще протегне и двете ръце.

Тя е толкова проста и лесна -
топла супа, динозавър, лимон.
И за всеки да има половинка
когато има само един бонбон.

Жената на моряка

Виждал ли си жена на моряк?
Как с бинокъл в треперещите си ръце
с надежда се взира в морето,
очаква да види познатото лице.

И се подготвя с трепет и обич
да прегърне - силно и нежно.
Тя знае, че той ще се върне,
като зората - със сигурност, неизбежно.

Тя знае, че има бури и ветрове,
но знае, че я има и нея.
Затова не чака никога вкъщи.
Чака на края на кея.

И нямат значение карти, прогнози,
Няма значение никой ураган.
Само чакащата на кея е важна,
тя и малкият им малчуган.

И даже още преди да се види
първият лъч на зората,
в тишината на плахото утро
едва-едва, но се виждат платната.

Тези любими, прекрасни платна.
Най-красивата гледка в целия свят.
Били са бели някога, но пък сега
са в най-прекрасния цвят.

И тя знае, че когато се върне
и от това поредно плуване,
ще има рани и безсънни нощи,
ще има душа за лекуване.

Но нищо - тя ще лекува.
С молитва, с песен, със стих,
И ще го излекува - морякът,
нейният любим, нейният жених.

Ще го лекува колкото трябва.
Ще го целува и ще го прегръща.
Ще го обича винаги и ще го чака.
Само да продължава да се връща.

Перото и трохите

Перото в крилата на орела
високо над всичко лети.
А малки, мръсни и тъпкани
лежат по земята трохи.

И странно, че с високото перо
трохите аз не победих.
В живота често май тъй става -
хлябът е по-силен и от стих.

Всички пътища...

Казали са някога и някъде,
че всички пътища водят към Рим.
А мен всички ме водят към теб.
И от всички, имам си един любим.

Този път, който ми е най-дълъг.
И е толкова тесен и стръмен,
че понякога едвам го вървя
и ми се струва тъй труден и тъмен.

Но на него никога не съм сама.
Да, той не води към Рим.
Нито към богатство и изобилие.
Но е единствен... и ми е любим.

Нощна песен

Нощта бе страшна и студена.
Мракът - безкрайно непосилен.
Болката - зла и безпощадна.
Страхът - ужасно изобилен.

Безсилие скова ме цяла.
Безнадеждност ме срази.
И така силно болеше,
че останах съвсем без сълзи.

Нощта бе тъй ужасно страшна,
обвита в страх и тъмнина.
Тя порази ме, но не ме уби.
Защото имах песен и в нощта.

Избор

Аз не съм направена от звезден прах.
Не съм принцеса със златни коси.
И въпреки това, въпреки всичко,
моля ти се, мен избери!

Аз не притежавам абсолютно нищо.
И макар, че нямам нищо да ти дам,
избери ме, не защото аз така съм пожелала,
а защото така решил си сам.

Избери ме днес. И утре. Догодина.
Избирай ме всеки Божи ден.
И не защото веднъж си ме избрал.
Не съм за обичане, но пак обичай мен.

Избирай ме, но не от няма накъде,
защото преди години си ми обещал.
И дори когато бляскавото те зове,
остани, защото мене си избрал.

И когато има по-красив от този път,
въпреки това по този остани.
Аз наистина не съм за избиране,
но моля те - мен избери.

Тишината ми

Вечер, когато и птиците заспят,
когато се изключат и лампите дори,
когато замлъкнат всички дечица,
когато се заключат всички врати.

Когато всички гласове замлъкнат,
най-страшното време е това,
защото когато стане навсякъде тихо,
идва и моята тишина.

А тя е страшна, нетърпима.
Аз и тишината сме несъвместими.
За някои тя е красива, а за мен
тишината и смъртта са синоними.

Твоята

Има хора, които обичат за малко.
И такива, които обичат частично.
И когато не е толкова красиво вече,
извиняват се и тръгват си тактично.

Но има и такива, които обичат
без да търсят някаква отплата -
обичат всичко, всякак, завинаги,
без начална и крайна дата.

Тяхната обич, безкористна и тиха,
печели войни, възвишава душата,
раздава последното, което си има,
разкрасява  и окрилява сърцата.

Тази търпеливата, милостивата любов,
всеки път парче по парче ме намира,
когато съм се изгубила и разпиляла
и после пак така търпеливо ме събира.

И сглобява всяка частица поотделно.
Без да бърза, без да припира.
И докато не ме подреди идеално
дори и за миг тя не спира.

Има егоистична, себецентрична любов,
която обича да взема без нищо да дава.
Има любов, която идва и после си тръгва.
Но слава Богу, че има любов, която остава!

Разбита

Разбих се на хиляди парчета
и не знам как да се събера...
Изплакаха се моите очи.
Пречупиха се моите крила.

И затова със сетни сили,
след като всичко ме победи,
протягам към тебе ръце.
Моля те, събери ме ти.

Глухарче

Не искам огън, буйно пламнал. Нямам нужда от ярост и от сила. Аз имам вече огън във сърцето. Буен пламък в него съм си скрила. Трябва ми нежността на пролетно глухарче. Лекотата на жълтата иглика. Най-голямата любов нашепва, вместо да стиска юмрук и да вика. Трябва ми надежда за красиво утре, въпреки всички загуби и тегоби. Надежда, че пак ще е спокойно след всички ужасни борби. Трябва ми полъх на пролетен ден, който да сложи край на безкрайната зима. Затова точно ти си ми нужен. Глухарчето само в тебе го има.

Сбогуване

Умирала си ти последна.
Не знам това как ти звучи.
Всеки за смъртта ти говори,
а за живота ти мълчи.

Аз директно ще ти кажа -
нямам нищо против да живееш.
Пожелавам ти въпреки мъката
да бъдеш силна и да оцелееш.

Живей колкото си искаш.
Живей на отчаянието напук.
Скъпа, мила надежда.
Но просто не тук.

Тук нямам нужда от теб.
Или поне не сега.
Може след време отново
да ти подам смирено ръка.

Но до тогава другаде живей.
И не ми се сърди за искреността.
Просто не може повече надежда
да понесе слабата ми душа.

Чао, довиждане, до нови срещи!
С надежда другите дарявай.
Може да се видим някой ден,
но... не се надявай.