Разбита

Разбих се на хиляди парчета
и не знам как да се събера...
Изплакаха се моите очи.
Пречупиха се моите крила.

И затова със сетни сили,
след като всичко ме победи,
протягам към тебе ръце.
Моля те, събери ме ти.

Глухарче

Не искам огън, буйно пламнал. Нямам нужда от ярост и от сила. Аз имам вече огън във сърцето. Буен пламък в него съм си скрила. Трябва ми нежността на пролетно глухарче. Лекотата на жълтата иглика. Най-голямата любов нашепва, вместо да стиска юмрук и да вика. Трябва ми надежда за красиво утре, въпреки всички загуби и тегоби. Надежда, че пак ще е спокойно след всички ужасни борби. Трябва ми полъх на пролетен ден, който да сложи край на безкрайната зима. Затова точно ти си ми нужен. Глухарчето само в тебе го има.

Сбогуване

Умирала си ти последна.
Не знам това как ти звучи.
Всеки за смъртта ти говори,
а за живота ти мълчи.

Аз директно ще ти кажа -
нямам нищо против да живееш.
Пожелавам ти въпреки мъката
да бъдеш силна и да оцелееш.

Живей колкото си искаш.
Живей на отчаянието напук.
Скъпа, мила надежда.
Но просто не тук.

Тук нямам нужда от теб.
Или поне не сега.
Може след време отново
да ти подам смирено ръка.

Но до тогава другаде живей.
И не ми се сърди за искреността.
Просто не може повече надежда
да понесе слабата ми душа.

Чао, довиждане, до нови срещи!
С надежда другите дарявай.
Може да се видим някой ден,
но... не се надявай.