Умирала си ти последна.
Не знам това как ти звучи.
Всеки за смъртта ти говори,
а за живота ти мълчи.
Аз директно ще ти кажа -
нямам нищо против да живееш.
Пожелавам ти въпреки мъката
да бъдеш силна и да оцелееш.
Живей колкото си искаш.
Живей на отчаянието напук.
Скъпа, мила надежда.
Но просто не тук.
Тук нямам нужда от теб.
Или поне не сега.
Може след време отново
да ти подам смирено ръка.
Но до тогава другаде живей.
И не ми се сърди за искреността.
Просто не може повече надежда
да понесе слабата ми душа.
Чао, довиждане, до нови срещи!
С надежда другите дарявай.
Може да се видим някой ден,
но... не се надявай.
Няма коментари:
Публикуване на коментар