Простичка любов

Любовта е топла супа
във студен и труден ден.
Тя е сладолед и одеяло
когато си отчаян и уморен.

Любовта е  малък подарък -
пуловер, динозавър, лимон.
Хваща те за кутрето и те води
на петъчна разходка със кон.

Тя често е тиха и кротка
Влиза безмълвно, на пръсти.
Не проси, не иска, не мами,
за себе си нищо не търси.

Тя обича да дава когато
дори не знае какво да даде.
И дори и нищо да няма
пак ще протегне и двете ръце.

Тя е толкова проста и лесна -
топла супа, динозавър, лимон.
И за всеки да има половинка
когато има само един бонбон.

Жената на моряка

Виждал ли си жена на моряк?
Как с бинокъл в треперещите си ръце
с надежда се взира в морето,
очаква да види познатото лице.

И се подготвя с трепет и обич
да прегърне - силно и нежно.
Тя знае, че той ще се върне,
като зората - със сигурност, неизбежно.

Тя знае, че има бури и ветрове,
но знае, че я има и нея.
Затова не чака никога вкъщи.
Чака на края на кея.

И нямат значение карти, прогнози,
Няма значение никой ураган.
Само чакащата на кея е важна,
тя и малкият им малчуган.

И даже още преди да се види
първият лъч на зората,
в тишината на плахото утро
едва-едва, но се виждат платната.

Тези любими, прекрасни платна.
Най-красивата гледка в целия свят.
Били са бели някога, но пък сега
са в най-прекрасния цвят.

И тя знае, че когато се върне
и от това поредно плуване,
ще има рани и безсънни нощи,
ще има душа за лекуване.

Но нищо - тя ще лекува.
С молитва, с песен, със стих,
И ще го излекува - морякът,
нейният любим, нейният жених.

Ще го лекува колкото трябва.
Ще го целува и ще го прегръща.
Ще го обича винаги и ще го чака.
Само да продължава да се връща.

Перото и трохите

Перото в крилата на орела
високо над всичко лети.
А малки, мръсни и тъпкани
лежат по земята трохи.

И странно, че с високото перо
трохите аз не победих.
В живота често май тъй става -
хлябът е по-силен и от стих.

Всички пътища...

Казали са някога и някъде,
че всички пътища водят към Рим.
А мен всички ме водят към теб.
И от всички, имам си един любим.

Този път, който ми е най-дълъг.
И е толкова тесен и стръмен,
че понякога едвам го вървя
и ми се струва тъй труден и тъмен.

Но на него никога не съм сама.
Да, той не води към Рим.
Нито към богатство и изобилие.
Но е единствен... и ми е любим.

Нощна песен

Нощта бе страшна и студена.
Мракът - безкрайно непосилен.
Болката - зла и безпощадна.
Страхът - ужасно изобилен.

Безсилие скова ме цяла.
Безнадеждност ме срази.
И така силно болеше,
че останах съвсем без сълзи.

Нощта бе тъй ужасно страшна,
обвита в страх и тъмнина.
Тя порази ме, но не ме уби.
Защото имах песен и в нощта.

Избор

Аз не съм направена от звезден прах.
Не съм принцеса със златни коси.
И въпреки това, въпреки всичко,
моля ти се, мен избери!

Аз не притежавам абсолютно нищо.
И макар, че нямам нищо да ти дам,
избери ме, не защото аз така съм пожелала,
а защото така решил си сам.

Избери ме днес. И утре. Догодина.
Избирай ме всеки Божи ден.
И не защото веднъж си ме избрал.
Не съм за обичане, но пак обичай мен.

Избирай ме, но не от няма накъде,
защото преди години си ми обещал.
И дори когато бляскавото те зове,
остани, защото мене си избрал.

И когато има по-красив от този път,
въпреки това по този остани.
Аз наистина не съм за избиране,
но моля те - мен избери.

Тишината ми

Вечер, когато и птиците заспят,
когато се изключат и лампите дори,
когато замлъкнат всички дечица,
когато се заключат всички врати.

Когато всички гласове замлъкнат,
най-страшното време е това,
защото когато стане навсякъде тихо,
идва и моята тишина.

А тя е страшна, нетърпима.
Аз и тишината сме несъвместими.
За някои тя е красива, а за мен
тишината и смъртта са синоними.

Твоята

Има хора, които обичат за малко.
И такива, които обичат частично.
И когато не е толкова красиво вече,
извиняват се и тръгват си тактично.

Но има и такива, които обичат
без да търсят някаква отплата -
обичат всичко, всякак, завинаги,
без начална и крайна дата.

Тяхната обич, безкористна и тиха,
печели войни, възвишава душата,
раздава последното, което си има,
разкрасява  и окрилява сърцата.

Тази търпеливата, милостивата любов,
всеки път парче по парче ме намира,
когато съм се изгубила и разпиляла
и после пак така търпеливо ме събира.

И сглобява всяка частица поотделно.
Без да бърза, без да припира.
И докато не ме подреди идеално
дори и за миг тя не спира.

Има егоистична, себецентрична любов,
която обича да взема без нищо да дава.
Има любов, която идва и после си тръгва.
Но слава Богу, че има любов, която остава!