П.

Ужасно много ми струваш.
Ужасно много ме болиш.
Ужасно много плащам за теб.
Ужасно много ми тежиш.  Но аз ще те нося упорито и смело,
макар да не разбираш и не чуваш.
Знам, че всичко хубаво е скъпо,
но ти всяка мъка си струваш.

Товар

Ех, да можех времето да върна,
за да те обичам още по-силно,
а вече нищо не мога да сторя,
всичко ми е вече непосилно.  Прости на стареца, глупав и нелеп,
че твърде рано оставих те сама.
Аз бих останал още ако можех,
но не мога да се боря със смъртта.  Прости ми, че ме няма вече.
Прости на мъжа си слаб и стар.
Аз трябваше да съм твой помощник,
а бях само твой товар. на И.Л., 18/10/2018

Помощ

Паднах от коня си огромен
и нямаше кой да ме вдигне.
И с глупава надежда чаках
помощ от някъде да пристигне.  И много хора минаха.
Всеки помощ предложи -
един вода, втори храна,
а трети одеяло под главата сложи.  Но никой не успя да утеши.
И накрая тръгнаха си всички.
Остана един - селянин груб, с галоши и под тях терлички.  Невзрачен, омърлушен, мрачен.
Сякаш живота лично бе го предал.
И за сто години нямаше да успее
от ръцете да измие черната кал.  Но точно тези мръсни ръце
ме вдигнаха, изтупаха праха,
и с надежда някак замениха
в болното сърце страха.  Само той разпозна тъй умело
в смеха сподавения стон.
Само той успя да помогне,
защото и той беше падал от кон.

El-Roi

„Хората не ходят с ведра за вода на сух кладенец. Никой не би се обръщал към небето, ако то не отговаряше.” Вече четири века живея така. В тази суха и гола пустиня. И гледаща само към небето, на колене прося милостиня.

А небето сякаш забравило, за пустинята, милостинята и мен, дъжда си пази все едно за такава грешница прекалено е свещен.

Но аз продължавам да гледам нагоре, макар пясъкът нозете да зазижда. Знам, че някой ще отговори, защото някой ме вижда.

Потоп

Лее се над мен порой,
безпощаден, неспиращ, студен.
А аз без чадър не мога да избягам
от този мрачен и дъждовен плен.

Но, макар и мокра до кости,
му прощавам. Нека се лее!
Светът не свърши със потоп.
Значи и в дъжд се живее.

Огледало

Аз не съм огледало.
В мен никога не търси
отражение на самия себе си,
какъв си и кой си ти. При мен реципрочност няма.
Не получаваш каквото си дал.
Не съм с теб какъвто си с мен.
Мразена, омраза няма да дам. Защото ако бях огледало,
и вярвах в “око за око”,
да показвам огледално само,
на добрия - добро, а на злия - зло, щях да съм толкова непостоянна.
И въобще - коя щях да бъда?
И как на онзи, който жестоко ме съди,
да издам същата присъда? Не съм била и никога няма да съм
огледало за чуждите сърца.
Независимо кой какъв със мен е,
аз искам... ЩЕ бъда добра. Ще обичам напук на омразата.
Ако има в мен нещо добро,
нещо красиво, смислено, топло,
от мен самата да извира то. Така че когато дойдеш при мен,
ако искаш ме удряй, хули.
Аз няма да покажа същото,
но това ще покаже какъв си ти.

Душа

"Тя бе душа, едва покрита с тяло."

Не гледай косата и очите. Не съм уши, ръце, корем, крака. Не си ме виждал никога такава. Не ще ме видиш никога така. Щом искаш до мен да се докоснеш, три стиха в плик ще ти изпратя. Сега вече цялата ме виждаш. Приятно ми е, душа на име Катя.