събота, 17 ноември 2018 г.

Потоп

Лее се над мен порой,
безпощаден, неспиращ, студен.
А аз без чадър не мога да избягам
от този мрачен и дъждовен плен.

Но, макар и мокра до кости,
му прощавам. Нека се лее!
Светът не свърши със потоп.
Значи и в дъжд се живее.

Няма коментари:

Публикуване на коментар