и нямаше кой да ме вдигне.
И с глупава надежда чаках
помощ от някъде да пристигне. И много хора минаха.
Всеки помощ предложи -
един вода, втори храна,
а трети одеяло под главата сложи. Но никой не успя да утеши.
И накрая тръгнаха си всички.
Остана един - селянин груб, с галоши и под тях терлички. Невзрачен, омърлушен, мрачен.
Сякаш живота лично бе го предал.
И за сто години нямаше да успее
от ръцете да измие черната кал. Но точно тези мръсни ръце
ме вдигнаха, изтупаха праха,
и с надежда някак замениха
в болното сърце страха. Само той разпозна тъй умело
в смеха сподавения стон.
Само той успя да помогне,
защото и той беше падал от кон.
Няма коментари:
Публикуване на коментар