А небето сякаш забравило, за пустинята, милостинята и мен, дъжда си пази все едно за такава грешница прекалено е свещен.
Но аз продължавам да гледам нагоре, макар пясъкът нозете да зазижда. Знам, че някой ще отговори, защото някой ме вижда.
събота, 17 ноември 2018 г.
El-Roi
„Хората не ходят с ведра за вода на сух кладенец. Никой не би се обръщал към небето, ако то не отговаряше.”
Вече четири века живея така.
В тази суха и гола пустиня.
И гледаща само към небето,
на колене прося милостиня.
А небето сякаш забравило, за пустинята, милостинята и мен, дъжда си пази все едно за такава грешница прекалено е свещен.
Но аз продължавам да гледам нагоре, макар пясъкът нозете да зазижда. Знам, че някой ще отговори, защото някой ме вижда.
А небето сякаш забравило, за пустинята, милостинята и мен, дъжда си пази все едно за такава грешница прекалено е свещен.
Но аз продължавам да гледам нагоре, макар пясъкът нозете да зазижда. Знам, че някой ще отговори, защото някой ме вижда.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар