"Вие"

Има дни, месеци, години,
които не помниш въобще.
Само гледаш като зрител
как нагло отлитат си те.

И оставят те по-празен, по-сам,
някак по-никакъв даже.
И всяка стрелка на часовника може
за секунда безмилостно да те смаже.

А има и мигове, кратки и дребни,
които оставят огромни следи.
Като онзи миг когато в мен
една мечта се зароди.

А после и друг миг великански,
когато мечтата с трясък се разби.
Но едно парченце мъничко остана -
нарекох си го просто "ти".

Тогава друг грамаден миг
успя всички сълзи да ми изтрие.
Вечно ще помня този януарски ден,
когато "ти" превърна се във "вие".

Скришната ми стая

Плахо влизам в скришната си стая -
малка, мрачна, празна.
С хиляди паяжини по ъглите.
Тишината ѝ сякаш е заразна.

Толкова мъничка е тази стая,
толкова самотна и нищожна,
толкова сякаш никому ненужна,
толкова забравена, безбожна,

че често душата горда може
без капка срам да я подмине.
А без тази скришна стая,
тя, душата, знам, че ще погине.

Затова ремонт аз ще направя -
основен, всичко ще съборя!
Ще я направя огромна и топла,
всички пердета ще отворя.

И смирено аз ще вляза,
да търся, да се моля, да пея.
Няма просто да я имам във дома си -
дома си ще построя около нея.