Плахо влизам в скришната си стая -
малка, мрачна, празна.
С хиляди паяжини по ъглите.
Тишината ѝ сякаш е заразна.
Толкова мъничка е тази стая,
толкова самотна и нищожна,
толкова сякаш никому ненужна,
толкова забравена, безбожна,
че често душата горда може
без капка срам да я подмине.
А без тази скришна стая,
тя, душата, знам, че ще погине.
Затова ремонт аз ще направя -
основен, всичко ще съборя!
Ще я направя огромна и топла,
всички пердета ще отворя.
И смирено аз ще вляза,
да търся, да се моля, да пея.
Няма просто да я имам във дома си -
дома си ще построя около нея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар