Македонка

Бледа свещ, евтини счупени карамфили,
студен мрамор, две скръстени ръце,
отегчен чиновник, безразлични думи
и едно разбито майчино сърце.

Тихият ти стон отеква още в мен.
От многото хора той бе само един.
Но това няма никакво значение за теб -

един от милиардите, но твоя първи син.

Може да не е бил най-добрият.
Само ти си знаеш какви бури ти донесе.
Но ти - смирена, силна, обичлива
всяка една тихичко понесе.

Може всички облекчено да отдъхнат.
Може на никого да не липсва вече.
Може на никого да не му пука,
че той завинаги отива далече, далече.

Може челото му никой да не целуне,
никой да не заплаче, да не се завайка.
Но не и ти - ти детето си винаги ще носиш.
Истинска героиня, македонка, майка.

На Е.С.