Отново

Колко сме преходни, вятър, лъх.
Траем секунди - като пролетен гръм.
Като дим от нечий комин.
Като мигване, като смях, като сън.

Аз толкова обещания съм ти дала,
но не мога гаранция да дам
дали утре ще съм тук и ще ме има.
Дали теб ще те има, не знам.

Може след някоя друга година
някаква амнезия ужасна, безока
да замъгли всеки спомен за теб
и да стана безразлична, жестока.

И твоето име, тъй звучно и мило,
да спре да значи толкова много.
И вместо с топлина в очите,
да те гледам неразбиращо и строго.

Така че ако някога някаква деменция
вземе всеки спомен в плен,
ти, помнейки всичко между нас,
ела отново да се запознаеш с мен.