Пропуснах и единадесетия час.
Не от мързел, а от срам.
Всички други са силни и добри.
А аз нищичко не мога да дам.
Всички други трудиха се много
на вятър и студ, дъжд и пек.
А аз стоях отстрани и плаках.
Аз - никакъв, нищожен човек.
И когато приключиха работа
в края на този уморителен ден,
Господарят им даде заплатата.
А милост даде на мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар